Похвално

Блогът за похвали

Благодарността

thankfulnessДнес ще започна с две неща, които много харесвам. Първото е предаването “НепознатиТе” на Георги Тошев, в което обикновено ни представа доста известни иначе личности, но в светлина и с факти, които до момента са била непознати за широката публика. Изключително талантлив млад журналист – преди водеше туристическо предаване, което също беше висока класа.

Второто нещо, за което ще иде реч днес и което харесвам, е цирковото изкуство. Откакто се помня, винаги са ме привличали оная особена атмосфера, която се носи под цирковия купол, пъстротата, красотата, ако щете мирисът на сено и животни, които са част от всяка трупа.

Вече сигурно се питате каква е връзката между двете. Веднага отговарям – последният брой на предаването беше посветен на световноизвестния български цирков акробат Енчо Керязов. Няма обаче да говоря за годините труд и усилия, нечовешката болка, през която е минал, за да може да застава всяка вечер пред публиката на най-прочутия в света цирк за осем минути, в целия си блясък, и да я вдигне да крака.

Ще говоря за благодарността. За това, че този изключителен мъж и акробат, освен неестествената сила на волята и дисциплина, не страда от една много типична за съвременните индивидуалисти болест – неблагодарността и усещането, че успехът им е резултат единствено на личните усив друг път съм споделяла с вас, само че по различен повод: Няма как някой да е голям артист, ако не е голям човек. А каква по-висша проява на човечността от уж наглед простата, но в същото време доста сложна работа да кажеш на някого: Благодаря!

 

 

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

';