Знаете 1 ноември е Ден на народните будители. Покрай многото инициативи по случай този празник ми направи впечатление нещо много положително, при това доста повсеместно. Много издателства и различни младежки организации дариха книги на български библиотеки и читалища. Всеизвестна е трагичната ситуация с книжния фонд в българските читалища и библиотеки в момента – като всичко в държавата. Нови издания и заглавия липсват даже и в големите общински и градски библиотеки, да не говорим за малките квартални или селски читалища. Нормално – криза е. Затова смятам, че подобни инициативи заслужават истински адмирации и похвали – да, и издателствата не са в цветущо състояние, да, и върху тях финансовата криза се стовари с цялата тежест, но съм сигурна, че няма издателство, което успява да продаде целия си тираж, винаги остават някакви непродадени книги, които при всички случаи е по-добре да достигнат до своето изначално предназначение – читателя, отколкото да мухлясват и да пожълтяват непродадени с години по складове и книжарници. Мисля си също така, че е добре и хората, които имат възможност и си купуват книги, да даряват вече прочетените книги. Защото то и това е будителство, всичко, което помага някакво знание, някаква духовност да стигне до по-широк кръг от хора, си е народно будителство. Затова смятам, че хората, които тази година отпразнуваха празника, правейки така, че една книга да намери своите читатели, са също толкова народни будители, колкото и тези, които честваме. Защото това е смисълът на празници като 1 ноември – не само поднасянето на венци и поздравителни адреси като част от някаква показност, а реално усилие да доведеш поне една книга до поне един човек, който има нужда от нея.