Неустоим млечнокисел вкус? Да, потвърждавам, че киселото мляко на Lacrima наистина е толкова вкусно, апетитно и с традиционен български привкус, колкото ви го представям. Наскоро го видях на витрината в един от магазините на Кауфланд и реших да го пробвам. Една колежка ме посъветва и тъй като тя редовно си хапва кисело мляко на работа, реших да й се доверя. В нейно лице виждам личния ми гуру по темата за млечнокиселата наука.
Та, купих си аз по една кофичка от 2% и 3,6% масленост от киселото мляко на Lacrima. Опитах се да ги сравня… и определено усетих по-гъстата консистенция на едното и по-лекия и нежен вкус на другото.
С удоволствие си хапнах няколко поредни сутрини от това кисело мляко и установих, че ми действа зареждащо. В комбинация с плод по избор тази закуска ми пасва идеална на организма и започвам деня с по-положително настроение. Това, което най-много ми харесва в млеката на Lacrima обаче, е вкусът. Леко кисел, но плътен и апетитен – явно закваската, която използват, наистина е идеално балансирана.
Следващият път, когато си взема от това кисело мляко, със сигурност ще си приготвя с него от любимия ми домашен десерт аламинут – достатъчно е лесен, за да може всеки от вас да го приготви. Състои се от хубаво българско кисело мляко и ароматно домашно сладко от горски боровинки или ягоди. Просто смесвате двете съставки в консистенция, която ви допада, и готово. Подобно бързо хапване е подходящо за сутрешна закуска, за прегладнелите в късния следобед, пък даже и за вечеря, ако не сте много гладни. А ако сте – просто хапнете 2 кофички с кисело мляко. Аз прибягвам до тази вкусотия и когато ми се прииска нещо сладко без това да са бисквити, вафли или шоколади.
Що се отнася до домашното сладко, лесно е да си намерите такова, стига да знаете къде да търсите. Ключовите места са междуградските пътища около родопските села, селцата и градовете около Стара планина, търговските площи около разни манастири или сергийките по фестивали тип „Зелени дни“.
Аз съм си взимала невероятно вкусно сладко от горски плодове от една баба, когато минавахме по пътя за Юндола преди 2 години. Също от Копривщица и по пешеходната алея нагоре към Бачковския манастир.