Похвално

Блогът за похвали

Eпистоларно

epistolarНапоследък писмата, особено в електронния си вариант, станаха доста популярна форма за комуникация. Обикновено граждани пишат депеши до медии или институции, едни политици до други, бивши управляващи до настоящи. Абе с две думи – тече засилена кореспонденция. Бих добавил – и безсмислен труд.

Аз лично намирам тази форма на общуване като не много продуктивна, но знаете, че винаги може да се случи нещо, което да опровергае и най-твърдите ти убеждения. Вчера в един сайт попаднах на материал за младеж, който написал писмо до правителството с молба отново да бъде пусната в действие теснолинейката в участъка от Добринище до Якоруда. Била спряна преди две години. Аз, въпреки че съм пътувал неведнъж с нея и я смятам за изключителна атракция, тъй като минава през доста красиви и живописни местности, не съм разбрал за този двугодишен запор. Е, изложил младежът в писмото си не само искането си, но и направил икономическа обосновка защо пускането на влакчето в този участък не е толкова безсмислено и нерентабилно, колкото са смятали тези, които са взели решението преди две лета.

Очевидно аргументите са натежали и движението по тази линия вече е факт.

Защо драснах тия няколко реда!? Не защото съм си променил мнението и смятам, че тая форма на общуване в обществото често води до продукт. Не. А защото си мисля, че въпросният случай ни показва, че не трябва да се отказваме – даже и в случаите, когато изглежда безсмислено и безнадеждно. И че единственият сигурен начин да не постигнеш едно нещо, е, като не се опиташ да го направиш. Да, опитът не носи гаранция за случване, но поне дава надежда.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

';