Една приятелка ме покани на гости уикенда – тя живее в близко село. Има и рейсове до там, но има и от тия новите модерни влакчета, с климатици, врати, които се отварят автоматично, в които няма купета – целият вагон е общо пространство. Реших да използвам тоя начин на придвижване – едно, защото пътуването в тия влакчета си е комфортно, и второ – гарата ми е по-близо от автогарата. Та така качих – в началото вагонът, в който бях, беше почти празен, но след малко се качи една тумба роми – очевидно в роднински отношения – но какви точно, ще ви излъжа. Мъже, жени и три-четири дечица, две от които почти бебета. Не съм расистка и не мога да кажа, че се подразних, да ви кажа, че се зарадвах – ще ви излъжа. Доста шумно и ангажиращо присъствие. Но дечицата са си дечица – от който и етнос да са. Майките – също. Гушкат си бебетата, дават им шишенца пълни с някакъв нектар. По някое време шишетата се поизпразниха и една от жените реши да ги напълни – от тия картонените кутии с натуралните сокове. Тук някъде вече съм се разсеяла, докато не чух едно мощно: Не, не хвърляй кутията! Погледнах – една от майките от ромската група беше отворила прозореца и очевидно беше правила опит да хвърли от движещия се влак празната вече кутия от нектара. Погледнах назад и видях жената, която й беше извикала – слаба възрастна женичка. Откъде извади тоя силен глас, пък и тая смелост да викне срещу тая тумба, идея нямам. Но защо ви разказвам всичко това – за да кажа браво на тази женица за гражданската й позиция. Честно да ви кажа, аз не бих се осмелила.