Днешната ми история не е много в стилистиката на блога ми, макар че в известен смисъл е толкова абсурдна, че по линия на изключителната си абсурдност може да се приеме за достойна за похвала. Влизам оня ден в едно ново магазинче в квартала – за дамски аксесоари, привлече ме шарената витрина. То пък се оказа, че собственичка и продавачка е една моя съученичка от основното училище. Заварих я с химикал да прави промяна в работното време – почивка от 14 до 16 часа. Стори ми се много дълга почивка от два часа за търговски обект, знаете как е в търговията – може цял ден да не мине никой, но ти трябва да си там и да чакаш. Каква била работата?! Минали на проверка – не разбрах от Инспекцията по труда или от данъчните – и й казали, че понеже работното й време е от десет до осем и работи в събота, ще трябва да се осигурява допълнително или пък да назначи друг човек на четири часа. Та по тая причина пише тя фиктивна почивка, за да може сборът от работните часове да е точно осем. Отначало помислих, че се шегува, ама после видях, че физиономията й хич не обажда шеговитост. Да се смееш ли, да плачеш ли. Имат ли идея тия чиновници, дето още в четири и половина почват да си гледат часовника за края на работния ден, как се изкарва една заплата в дребния частен бизнес? И че за това със сигурност не стигат осем часа, а понякога и десет? Не се получи много похвално май, нали? Но пък е поучително.