Похвално

Блогът за похвали

Кариери

karieriЕдна от най-големите ни драми като общество, от която произлизат и всичките ни неблагополучия – по мои скромни наблюдения, – е, че у нас всички искат да са висшисти. Няма значение каква е специалността, няма значение и в колко легитимен университет я вземаш – важното е да имаш тапия за нещо отнякъде и като те питат за образование, да не се излагаш да казваш средно или пък средно специално. Някак не звучи толкова престижно.

Та като стана дума за средното специално образование, предлагам да си припомним какво беше то и какви кадри произвеждаше в близкото минало. Техникумите за обществено хранене спомняте ли си ги. Аз имам братовчедка, която е завършила такова професионално училище. Затова имам информация от първа ръка каква е била подготовката там. Четири години се учи занаят от – до. Рецепти за основни ястия наизуст, начини за сервиране, комбинация на ястия, видове питиета и съчетаването им с различни блюда, етикет, задължително руски, английски – защото все пак се подготвят кадри за туристическия бизнес, който, предполага се, работи основно с чужденци. Сериозна работа. И много подготвени хора като краен резултат – поне тези, които са искали да научат професия и са знаели защо са там – като със всяко едно образование. Същото беше и професионалните училища по облекло, фризьорството, бижутерия, електротехникумите.

Пак ще попитам къде са днес тези школи или по-скоро къде са новите им кадрите. Е, аз поне нямам отговор на въпроса какво се случва днес с професионалните училища в България. А старите – тия подготвените стабилно – знаем къде са: кадърни електротехници, които заслужено печелят добре; високо платени главни готвачи; фризьори с клиентела. При всички случаи – хора със занаят, хора, които могат да правят нещо с ръцете си, и по тази причина много по-малко вероятно да останат без работа.

А десетките хиляди, станали висшисти ей така за спорта,  с тях какво се случва? На борсата на труда са.

Горенаписаното – на вниманието на тези, които готвят или ще готвят новите реформи в образователната система у нас. Както и на тези, на които предстои да минат през нея.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

';