Тия дни беше Международният ден на книгата. И във връзка с това е днешната ми публикация. Прави ми впечатление, че в последните две-три години все повече българи под някаква форма връщат интереса си към книгата. Интерес, който ми се струва, че беше позачезнал в години на прехода покрай грижите ни за физическото оцеляване, смутните времена и страстите покрай митингите. Не че сега битието ни е по-лесно и безпроблемно, но е факт – има възраждане на интереса към книгата. Масово хората влизат в книжарница и си купуват книга. И няма никакво значение каква е книгата, която купуват – дали е от така наречената висока литература, или от по-популярната, – важното е да се чете. Всеки има влечение към различен тип литература, но каквато и да са предпочитанията ни, при всички случаи книгата ни дава една широта на погледа и ни обогатява. Неоспорим факт от последните години е и, че книжарниците все повече се превръщат в средища на културата, а не просто в магазини за книги. В тях се правят представяния на нови заглавия, срещи с автори и редица други културни прояви. Търсят се начини за привличането на читатели – да, на читатели, а не просто на купувачи. Една приятелка ми сподели, че скоро минала през книжарница, която се помещава в столичен МОЛ, и там били установили следната практика – ако искаш, сядаш в кафенето на книжарницата и четеш безплатно книга по избор. Наистина похвално – така се отглеждат читатели. А със сигурност те при първа възможност ще се върнат и като купувачи.