Тия дни светът бе силно изненадан от официално изтеклата от Ватикана информация, че папа Бенедикт XVI доброволно се оттегля от поста си и ще си подаде оставката. Официалната версия е здравословна слабост и невъзможност да изпълнява пълноценно функциите си. Тъй като имам известни познания върху католицизма знам, че това не е първият случай в историята на католическата църква – мисля, че е имало още два-три такива, но в по-далечната история. Всички, които се интересуват от темата, знаят, че понтификатът на папа Бенедикт не беше лек. Първо той пое поста от много ярката фигура на обичания по цял свят Папа Йоан-Павел II. Последваха и скандалите с обвинения за сексуална злоупотреба с деца на католически свещеници от цял свят. Защо обаче пиша този материал в блога си за похвали? Защото понякога, даже и да не си имал най-яркия понтификат, може да останеш в историята на католицизма, пък и на света със смела постъпка – като един от малцината, които доброволно се отказват от властта, пък била тя и църковна. В днешния най-вече политически свят, особено български, когато след шумни скандали, в които при това са замесени лично, политиците се ослушват и не подават оставка, докато тя не им бъде поискана принудително и категорично, една такава постъпка направо изглежда необяснима. Което означава, че ако си стойностен и морален човек, даже и да не живееш в интересни и сложни времена, които в голяма степен да направят понтификатът ти стойностен, винаги има шанс да останеш в историята – с честността и смелостта да кажеш край. А това, както сочи историята, никак не е лесно.