Звъня миналата неделя на една приятелка в ранния следобед да пием по едно неделно кафе – телефонът й изключен. Помислих, че е била на някой среднощен съботен купон и не може да се събуди. След около два часа ми звънна – оказа се, че започнала съботно-неделен курс по аутокад, архикад, даже не знам как точно се казват – става въпрос за тия програми, дето ги използват архитекти, строителни инженери и т. н. Та по тая причина телефонът й бил изключен. Тя работи в една фирма, която се занимава с покупко-продажба, отдаване под наем и очевидно подобни умения са й нужни.
Видяхме се след курса й. Шефът й, който иначе не е от най-щедрите, поне по отношение а заплатите, им казал, че ще им осребрява всяка фактура, която е свързана с повишаване на квалификацията им – разбира се, в рамките на компетенциите, които изисква заеманата от служителя длъжност, включително и покупка на специализирана литература.
Какво да кажеш на нещо подобно, освен: браво. Явно вече и у нас има работодатели, които осъзнават, че най-ценният капитал на фирмата им това са не сградите, не служебните коли, машините, компютърната техника и пр. материални активи, а персоналът им, кадрите, хората, които работят за тях. В този смисъл – осъзнават, че и най-смислената им инвестиция е тази в повишаването на квалификацията им. Защото тя не просто повишава знанията и уменията на конкретния човек, тя прави по-голямо моженето и капацитета на цялата фирма. Нещо, което със сигурност рано или късно се осребрява в прекия смисъл на думата.
Дай, Боже, подобен манталитет да става правило, а не изключение. И да го отразяваме като нещо обичайно и рутинно, а не като бяла лястовица. Както се пее в една много стара песен на Богдана Карадочева: Дано до всяко добро същество застане поне още едно! 🙂 🙂 🙂