Похвално

Блогът за похвали

Самооценка

ocenkaДойде краят на годината – а с това и времето за оценки и равносметки. Едни ги оценяват, други сами го правят за себе си. Вторите най-често се похвалват. И няма лошо, нали и нашият блог е за това. Само че и когато решиш да се похвалиш с това-онова, е добре да запазиш известна доза обективност, да провелиш дали държиш връзка със земята, да се опиташ да погледнеш отстрани и тогава да се самоопределиш.

Вчера в регионален сайт попаднах на отчет на районен кмет – рутинни неща за това време на годината, човекът обяснява какво е свършил, какво – не и накрая си пише петица по шестобалната система.

Като прочетох тоя отчет, се сетих за една история със сестра ми, която от малка не е от най-усърдните хора в живота, тогава в училище. Нашите бяха много заети хора и в никакъв случай не бяха от родителите, които успяват или пък искат да налагат постоянен контрол, да ни следят какво правим, как се справяме. Поради заетостта си дори рядко успяваха да стигнат до родителските срещи. Обикновено ни питаха как са нещата и ние давахме отчет. Всяка – според собствените си критерии за обективност. 🙂 Та питат я сестра ми как е положението, тя отговаря: отлично, най-добрата съм в класа. Заети, заети, но все пак в един момент нашите стигат до училище и става ясно, че тая работа не само не е така, ами и че сестра ми доста я е позакършила с оценките, подписвала от тяхно име бележник, бележки и т. н.

Та на случай със сестра ми ми заприлича тоя управник и високата му самооценка – със сигурност далеч от реалностите. Защото в западнали общини като нашите оценка пет си е почти като отличен. И наистина няма кой да я получи. Поне не обективно и заслужено. Иначе субективно – нищо не пречи всеки да се обяви за най-добрия в класа, да се разбира държавата. Моят блог е точно за това. С единственото уточнение, че правото ми на коментар е запазено. А той обикновено в подобни случаи не е положителен 🙂

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

';