Попадам периодично на информация за това какви са нивата на корупция в България, съпоставени с други страни. Съвсем логично не мога да си спомня конкретни цифри и места, на които ни подреждат – сигурно е обаче, че сме доста напред в класацията. Дотук нищо похвално. В тая връзка, ако си спомняте преди време турската страна отказа да признава дипломите за висше образование, получени в български университети по същата причина – до тях бяха достигнали огромно количество сигнали за изпити, които се вземат след поискан от преподавателя и даден от студента рушвет. В тази стъпка може да намерим нещо похвално, защото няма нищо по-нормално от това една страна да ограничи достъпа до трудовия си пазар на кадри със съмнителна квалификация заради неяснотите или съмненията около това как са придобили дипломата си. Трябваше някой в държавата да даде сигнал, че не може така или поне, че ако някой си го позволи, ще трябва да носи и тежестта на риска да бъде наказан. Тия дни Габровския окръжен съд постанови ефективна присъда от две години лишаване от свобода на преподавател от техническия университет там, който преди време беше хванат в дома си по време на получаването на подкуп от студентка. Със сигурност някои от вас ще кажат – е, какво толкова, да не е единствен. Колко други вземат, но не ги наказват. Аз си мисля, че е похвално, че има един наказан, при това доказано виновен. Това е справедливо. И възпитателно – защото по-трудно се вземат едни пари за един изпит, ако знаеш, че има вероятност да излежиш ефективна присъда.