Похвално

Блогът за похвали

Занаят

Попаднах преди дни на едно кулинарно предаване – в предиобедните часове, по Нова телевизия. За първи път ми се случва, логично –  за работещ човек това не са часове, в които се стои пред телевизионния екран. Не запомних даже името му, нито имената на водещите. Но истината е, че остави много приятни впечатления у мен, пък и после ме накара да се позамисля над някои неща.

Но да започна първо с хубавото впечатление – момче и момиче, на не повече от двайсет и пет години, млади, чаровни и истински професионалисти в кухнята. Работят сръчно и сърцато, компетентно поднасят интересна, разрообразна и полезна информация, свързана с кулинарията. Да се чудиш кога и къде на тази крехка възраст са усвоили тънкостите на занаята. Контактуват помежду си с чувство за хумор, със закачка, с намигване. Откъдето и да погледнеш – полезно и приятно изживяване за зрителя.

И второто, което ми хрумна – в живота всичко е въпрос на шанс и реализация. Не толкова на набор от дипломи. Не знам какво са завършили тези младежи, дали са учили в някое от професионалните училища по обществено хранене, или този им интерес към готвенето е бил хоби, което са надграждали с компетентност и умения през годините, и сега се е превърнало в професия. Нямам идея дали в момента учат и се подготвят да нещо друго, което да правят в някакъв следващ етап от живота си. Едно обаче е сигурно – в момента те правят нещо, което им се отдава, нещо, което очевидно много харесват и обичат. А се сещам за редица хора с по няколко висши образования, които или не правят нищо, или пък просто си изкарват хляба, отглеждайки в себе си трайна неудовлетвореност от живота.

Е, сигурно вече се питате какво точно исках да кажа. Ами че винаги е добре човек да прави нещата, които обича, да се развива в тях – дори и в случаите, когато не изглеждат особено приложими в живота. Защото никога не се знае дали няма точно те да го изстрелят напред.

 

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

';