Свалям шапка на хората, които усяватда отворят сърцата си. Никак не е лесно в днешно време да отворим сърцата си и да допуснем някого близо до себе си. И като казвам това, нека не става дума само за хората и непознатите около нас. Знаем на колко много различни места постоянно се събират помощи за еди-кое-си болно дете, момиче, момче, майка и т.н. Няма как да помогнем на всички, понякога нямаме и финансовата възможност за това. Но има една благородна постъпка, на която винаги сме способни, стига да ни се иска да я предприемем. Тя е прекрасна, похвална и заслужава бурни аплодисменти. С удоволствие ще направя отделна публикация за всеки един от вас, скъпи читатели, които си вземат вкъщи бездомно животинче. Няма значение дали е от улицата или от приют. Покажете ми негова снимка и лично ще ви наградя за прекрасното дело, което сте извършили. Знам, че домашният любимец е предпоставка за много грижи, прави бели и пуска косми навсякъде след себе си, но какво от това!? Малките котета и кученца са толкова сладки и красиви. Гледат те толкова мило и разтапящо, че можеш да потънеш в техните очи. Дават ти безрезервната си обич и винаги са до теб, що усетят, че си тъжен или наранен. Котете ще дойде и ще легне до теб, за да изсмуче негативната енергия. Кучето ще те близни по ръката, ще го разходиш навън и ще се отърсиш от неприятните мисли… Не ви ли звучи прекрасно? На мен, да 🙂