Похвално

Блогът за похвали

Трябва ли да спестяваме истината на децата си?

Винаги съм се чудила как бих подхождала към своите собствени деца, когато дойде моментът и търсят поощрение за това своето творчество или създаден от тях нещо. Лично за себе си съм на мнението, че не може да има само положителна обратна връзка и тя по никакъв начин не ти помага да се развиваш. Разбира се ако има критика, то тя не бива да бъде поднесена грубо, така че да обиди или унижи някого, но когато забележките са основателни, поднесени с цел да се подобри продуктът и представянето, този тип коментари са много ценни. Ето защо се чудя как бих подходила към децата си, които търсят одобрението ми, но качеството на това, което са създали не е достатъчно добро.

Не си мислете, че ще сравнявам рисунката на едно 10-годишно дете с Леонардо да Винчи, но все пак дори и да има потенциал и желание, би трябвало да се стимулира да продължава да се занимава и да полага повече усилия, за да става все по-добър.

Осъзнавам, че децата са особено раними и чувствителни създания, които са в непрекъснато търсене и опознаване на света около тях и ако намерят нещо, което ги привлича не бива да им се стопява ентусиазмът, но също така съм на мнението, че трябва да създадем в децата си способността за реална преценка за себе си, за това какво им се удава и къде не са добри и не бива да се занимават с това. Защото в противния случай отглеждаме хора, които не са наясно със себе си, а първият сблъсък с действителността може и да ги погуби.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

';