Напоследък се случиха някои не особено приятни събития. Първо, драматичният атентат срещу автобуса с израелски туристи на бургаското летище, който доведе и до първата българска жертва на световния тероризъм, дадена тук, на родна земя. После, навръх Илинден, дойдоха трагичните новини от морето, което всяка година по това време взема курбан, за двамата мъже, които спасяват две давещи се в морето деца, но самите те не успяват да се спасят от жестоката хватка на мъртвото вълнение. Днес обаче основна тема на материала ми няма да бъде тяхната доблестна постъпка, защото тя граничи с героизъм, а героизмът не подлежи на оценка и коментар, поне не и от мен. За безспорните герои няма достойни думи на похвала. Нещо друго покрай тези две истории обаче ме впечатли и реших, че си струва да го коментирам и по този начин да го поощря като проява. И в двата случая правителството, без да чака подкана от когото и да било, взе експресно решение да бъдат подпомогнати с парична сума семействата на загиналите българи. Ще кажете десет хиляди лева, каквато е помощта, не са кой знае каква сума. То и положението на държавата ни не е кой знае колко розово. Но въпросът не е за финанси, въпросът е в жеста. Въпросът е в това, че е добре всеки българин да усеща подкрепата на държавата и да е сигурен, че ако той или негов близък изпадне в беда – държавата ще прояви съпричастие и подкрепа. Затова днешната ми похвала е за този акт на държавата с надеждата, че все повече ще усещаме грижата й.