Искам и аз най-сетне да се похваля, че взех шофьорска книжка. След толкова чакане най-накрая успях да се преборя с този проклет изпит по кормуване, за който все не ми достигаше нещо, за да го взема. Листовките не бяха проблем, изкарах изпита от първия път и без нито една грешка, защото много лесно запомням такъв тип неща. Практическия изпит обаче беше някакъв ад, през който минах и за пореден път се убедих, че нямам късмет. Не ме е срам да си призная, че на кoрмуването ме късаха цели два пъти и чак от третия го взех. Първия път докато протичаше самото изпитване пред нас на пътя се натъкнахме на катастрофа, не много тежка и за щастие без пострадали, но аз се притесних и допуснах грешка. Вторият път изпитващия беше в много лошо настроение, викаше ми през цялото време, което много ме скова, пък и тая камера дето записва те прави много нервен. Третият път вече бях решила, че без книжка не слизам от колата и че няма да позволя нищо да ме разсее или притесни. Качих се в колата потеглих и през цялото време карах с такъв кеф, че накрая даже ме поздравиха, че не съм допуснала нито една грешка. Може би се дължи на това, че се отпуснах и се абстрахирах от факта, че някой следи движенията ми, просто си карах и се оказа, че от мен ще стане добър шофьор. Непременно трябва да се отпразнува новината, лично за мен това не е малко постижение.