Похвално

Блогът за похвали

Бялата лястовичка на човечността

Бялата лястовичка на човечността
Rate this post

Ако си спомняте от ученическите години, Иван Вазов има един цикъл от разкази, който се казва „Кардашев на лов”. В него главният герой, Кардашев, журналист, обикаля из софийските улици с надеждата да намери положителни и достойни за похвала явления и да ги опише. Но все не намира нищо положително. Слава богу моята съдба не е същата и както виждате, доста често намирам в нашия живот неща, достойни за похвала. Днес обръщам поглед към едно българско семейство, което решава и поема приемна грижа за дете, родено със синдрома на Даун. Вероятно в чужбина това не би било положителна новина, защото такива актове просто са ежедневие – там имат култура в това отношение, градена съзнателно години наред, и хората и особено децата в неравностойно положение се радват на внимание и грижи и от цялото общество, и от държавата. Не е такъв случаят у нас обаче – на такива деца се гледа с недобро око, често родителите им, посъветвани от лекарите в родилния дом, ги оставят в институции за отглеждане, а желаещи да осиновят дете с такъв или с подобен проблем просто липсват. Затова се зарадвах много, когато прочетох тая новина. Макар да съм с ясното съзнание, че това семейство е една бяла лястовичка, чийто полет все още е самотен и не чертае тенденции. Все някой трябва да започне, нали! Затова едно голямо браво на това българско семейство, на техния син, който радушно е приел идеята за грижите за болното дете и помага с каквото може. Може би подобен акт е най-ценният житейски урок, който родителите могат да дадат на своите деца – урока по човечност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

';