Похвално

Блогът за похвали

Бялата лястовичка на човечността

Ако си спомняте от ученическите години, Иван Вазов има един цикъл от разкази, който се казва „Кардашев на лов”. В него главният герой, Кардашев, журналист, обикаля из софийските улици с надеждата да намери положителни и достойни за похвала явления и да ги опише. Но все не намира нищо положително. Слава богу моята съдба не е същата и както виждате, доста често намирам в нашия живот неща, достойни за похвала. Днес обръщам поглед към едно българско семейство, което решава и поема приемна грижа за дете, родено със синдрома на Даун. Вероятно в чужбина това не би било положителна новина, защото такива актове просто са ежедневие – там имат култура в това отношение, градена съзнателно години наред, и хората и особено децата в неравностойно положение се радват на внимание и грижи и от цялото общество, и от държавата. Не е такъв случаят у нас обаче – на такива деца се гледа с недобро око, често родителите им, посъветвани от лекарите в родилния дом, ги оставят в институции за отглеждане, а желаещи да осиновят дете с такъв или с подобен проблем просто липсват. Затова се зарадвах много, когато прочетох тая новина. Макар да съм с ясното съзнание, че това семейство е една бяла лястовичка, чийто полет все още е самотен и не чертае тенденции. Все някой трябва да започне, нали! Затова едно голямо браво на това българско семейство, на техния син, който радушно е приел идеята за грижите за болното дете и помага с каквото може. Може би подобен акт е най-ценният житейски урок, който родителите могат да дадат на своите деца – урока по човечност.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

';