Похвално

Блогът за похвали

Няма как да пораснат лоши

Няма как да пораснат лоши
Rate this post

Сега ще ви разкажа за две случки от последните дни, които на пръв поглед може и да ви се стори, че нямат нищо общо помежду си, но не е така. Има нещо, което ги свърза, и това е начеващата човещина, която няма как да се изгуби някъде по пътя.

1_juni

Първата история. В почивните дни около Великден подраних за една среща на Главната с около двайсетина минути и реших, вместо да стоя на едно място и да чакам, да пообиколя по магазините наоколо. Пред един магазин детенце на около пет-шест години – вероятно майка му го беше взела със себе си на работа в почивните дни –  хранеше коте. Като приближих към тях, котето се поуплаши и понечи да избяга. Детето с умилителна нежност го погали му каза: не се плаши, миличко!

muko-1uni3-300x251

Втората история. Преди ден-два, на празника на детето 1 юни, съвсем не случайно минах през градинката до Джумая джамия. Минах, защото знаех, че ще има кампания на Асоциация “Муковисцидоза” – рядко генетично заболяване, за което вече съм ви говорила. Акцията се състоеше в това, че деца бяха поканени да оцветяват гипсови фигурки и в празничния си ден да направят дарение – като помощ към страдащите от това заболяване, нуждаещи се от скъпи медикаменти и кислородни апарати, но преди всичко като подарък към себе си. Да, беше пълно с деца, които бяха дошли да помогнат и на чийто ревер организаторите на събитието бяха закачили стикер, на който пишеше дарител.

Ще попитате как така навързах двете истории в общ разказ. Ами всъщност това не са две различни истории, а една и съща. И детето, което хранеше котето, и децата, които избраха като първоюнски подарък да дарят помощ на хора в нужда, няма как от добри малчугани да се превърнат в лоши възрастни. Това е историята на нещо много простичко – добротата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

';