Похвално

Блогът за похвали

Защо да не спираме да четем… измислици?

Защо да не спираме да четем… измислици?
Rate this post

Днес ще си говорим за четене, но не какво да е четене, а на художествена литература. И не каква да е художествена литература, а фентъзита, фантастика, митологии, легенди и приказки.

Първо, нека да кажа, че за мен четенето е изключително важно, за да поддържаме ума си остър, съзнанието бистро и да се наслаждаваме на едни приятни моменти на релакс и абстрахиране от всичко случващо се около нас. Питам се защо след като, докато сме малки, премираме да ни разказват приказки и да слушаме страшни истории, това желание отслабва с годините. Много мои познати вече отричат да четата фентъзита било то и класики като „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“ или по-нови творби като нашумелите през последните години книги от поредицата „Песен за огън и лед“? Имам много приятели, които отказват да отделят от времето си за подобни измислици, които не им дават трайно знание.

Poseidon-greek-mythology-687130_927_933Защо не се поучаваме от миналото понякога? Не една и две нации са оцелели и са се развили заради колективната им вяра в магичното и невъзможното. Няма лошо в това да отделяме от времето си за неща, които не са свързани с нашия свят. В крайна сметка каквато и художествена литература да четете, винаги става дума за измислици и нещо, което не се е случило реално. Да, при дамската проза и историческите романи се борави с прототипи и архетипни образи, но пак става дума за измислица, защото няма доказателства, че нещо се е случило точно така или иначе, или че хората са съществували в действителност.

Затова аз питам. Защо да не отделяме повече от времето си в четене на още по-странни и нереални истории? Те раздвижват мозъците ни така, както малко неща имат способността да го правят. На мен например ми е безкрайно любопитно да чета предания, митове и легенди от чужди страни. Още като ученичка си спомням, че знаех много за египетската и древногръцката митология. А ако знаете от колко време съм се наканила да прочета и индийските епоси Махатмара и Рамаяна. В крайна сметка те може и да са измислица на човешкото съзнание, но са част и от човешката история. Сигурна съм, че ще са ми безкрайни интересни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

';