Днешната ми история не е за някой прочут спортист или българин. Не е и особено героична поне според представите на повечето хора. Но пък мисля много поучителна за това, как никога не е късно човек да постави ново професионално начало, да намери някакъв скрит потенциал в себе си, да започне да го развива и да печели от това. Става въпрос за моя позната, която дълги години работеше като управител на голям търговски комплекс, така се случи обаче, че кризата помете много бизнеси, много търговски обекти, в това число и големи, и тя на 50 години се озова без работа и без особени шансове да я наемат някъде. Знаете, в България работодателите не гледат с добро око, ако си на 40, а на петдесет положението е страшно. Тя обаче не си остави магарето в калта и изненадващо за всички нас обяви, че ще кандидатства по програмата на бюрата по труда, в която дават 10 хиляди лева за стартиране на собствен бизнес. Решила, че ще произвежда домашни сладки. Първоначално погледнах доста скептично на тази й идея, не споделих само за да не попарвам ентусиазма й. Сега обаче съм сигурна, че няма начин да не успее. Действа толкова уверено и програмирано, че няма как да не й се получат нещата – записа курс по сладкарство към една от най-реномираните сладкарници в града и го завърши успешно, вече нае едно много кокетно магазинче в абсолютния център и съвсем скоро то ще заработи. Написах тия редове, за да кажа едно голямо браво на всички хора, които не се оставят на течението на живота, а го държат в ръцете си.