В днешното бездуховно и не особено паметливо за героизма време вероятно има много хора, които не са чували името на Христо Проданов. Тези, които са го чували, може би вече са го позабравили, все пак минаха 29 години от оня паметен 22 април, когато гласът на големия българин за последен път прозвуча в ефира, след което остана там, в подножието на най-високия връх в света, след като вече го беше изкачил, по възможно най-трудния маршрут, сам и без кислороден апарат. Той е първият българин, който прави реалност мечтата на всеки алпинист – Еверест – и четвъртият в света, който стига дотам абсолютно сам. Той атакува Джомолунгма заедно с шерпа Ринджи, който е с изключително добра подготвка, но изпитва сериозни затруднения при изкачването на отвесни скали. Именно при една такава отсечка, с височина около километър, помощникът му не успява, Проданов прави дълги и неуспешни опити да му помогне, което, казват, е изчерпало в голяма степен силите му. Решава да продължи сам към целта – атакува и го покорява. Първият българин на шапката на света. Престоява там около трийсетина минути и тръгва надолу. В средата на април времето е непредвидимо навсякъде, но на такава височина… Разразява се страшна буря и се налага да спре със спускането – спира на открито, при температура минус 40 градуса. Започва акция по спасяването му. Драматичният разговор, осъществен по радиостанцията между него и колегите му, се предава по телевизията, тогава само една, и по радиото в цяла България. Три дни родината ни тръпне за съдбата на сънародника ни. Но планината обича смелите и си ги прибира – завинаги. Героят ни остава завинаги там, където винаги е искал да бъде – над делничното и ниското, на най-високото място на света.