Безумните идеи на поредица образователни министри и екипите им могат смело да бъдат записани в една вече несъществуваща рубрика “Топ идиот” в май вече също несъществуващия хумористичен вестник “Стършел” – въпреки, че предложението, за което ще стане дума днес, няма и грам общо с приятния и лек хумор. Знаете, че в повечето случаи материалите ми са подчернато позитивни и оптимистични, защото смисълът на блога ми е да коментирам и споделям позитивните неща в живота, положителните явления – да ги поощряваме заедно, да им създаваме условия да се множат.
Е, имало е и случаи, далеч по-редки, в които сарказмът ми е вземал връх – не без основание. Днешният повод е точно такъв. Тия дни в пресата излезе информация – вече не смея да твърдя до колко достоверна, щото информационните ни източници отдавна не са толкова надеждни, колкото трябва да бъдат, – че от министерството на науката готвят изваждането на предмета информатика от учебния план. Защо, никой не казва. Иначе би ми било интересно да чуя обосновката на авторите на тази невероятна хрумка. Първият въпрос, който идва в главата на всеки средно интелигентен човек, когато прочете нещо подобно, е: Кой е този умник Гюро, на когото му е хрумнала тази титанична идея. Отговорът обаче ще е труден, защото по бюрата на разните там министерства търкат лакти много гюровци. По-същественото питане обаче е дали ще позволим като общество на хора, недостатъчни като визия за настоящите реалности, още по-малко за потребностите на бъдещето, да решават съдбата на децата ни и да осакатяват техническата им култура. Разбира се, че няма. Както това не се случи при опитите да бъдат махнати от програмата по литература знакови имена и заглавия от българската литературна класика. Което обаче не омаловажава основателното ни възмущение от това, кой и защо им е дал възможност да търкат лакти по масите за държавна сметка и през няколко месеца да ни изправят на нокти с потресаващия си дефицит – на каквото се сетите.