Сетих се тия дни по конкретен случай за една любима детска книжка. Никак не е изключено и друг път да съм я споменавала. На руски автор – казва се Незнайко в слънчевия град. Накратко Незнайко, който е главен герой на романа, среща вълшебник, който му обещава, че ще му даде вълшебна пръчица, която ще изпълнява всичките му желания, стига да успее да направи три добри дела, без да мисли за това. Абе с две думи – добрината да му дойде отвътре, от душата, от сърцето. Успява естествено главният герой, щото иначе нямаше да е роман, а къс разказ с неочакван край. Следват перипетии, пътешествия, неправомерна и във вреда на хората употреба на пръчицата и логичното лишаване от правото му да я ползва.
Не искам обаче да ви разказвам детски книжки, макар че те съдържат доста истини от живота на големите. Преди няколко дни един български бизнесмен помогна на четирима бедстващи след автомобилна катастрофа младежи – буквално ги извади от едно дере, в което бяха паднали. Даже човекът предложи финансова помощ за скъпа операция, която се налага на едно от пострадалите момичета. Разбира се, започнаха да го търсят от медии, да се опитват да го вкарват във всякакви светски шумотевици, да го награждават с това и онова. Човекът отказва това светско внимание – логично. Истинската добрина наистина не е, защото ще те наградят с петнайсет минути слава. Истинският порив да помогнеш идва отдълбоко и не е податлив на суетата.
Така че искрена и от сърце похвала не само заради проявената човечност при преминаващата по шосето бездушност. Но и заради скромността, която имат само хората, които знаят колко струват, къде и защо се намират в пространството, наречено живот.