Да, точно така. Днешната ми похвала е всъщност анти и се отнася за хората, на които винаги светът им е крив и никога от нищо не могат да изпитат удоволствие. Сигурна съм, че всеки в живота си има поне по едно такова вечно мрънкащо, негативно и облачно човече. Те са човечета: дребни, малки, недорасли, изпълнени със злоба и горчивина и после пак дребни и дребнави.
И защо всичко това, питам аз, след като светът наистина е безкрайно красив и очарование дебне отвсякъде?
Ето наскоро например дъщерята на моя много добра приятелка замина да учи в Лондон. Намери си много луксозна квартира момичето, и то на цена, по-ниска от предполагаемото за тризонет на пъпа на английската столица. Апартаментът поделя с българка и нейния годеник, които са и собственици на въпросния лукс. Дотук всичко много добре, ще кажете. Аз също слушах с усмивка историята на Мария, така се казва моята приятелка, когато за пръв път се срещнахме, след като изпрати дъщеря си в града на червените автобуси и обратното движение на пътя. Е, да, но девойката непрестанно се оплаквала, че двойката, с която живее, се кара всеки ден и тя става неволен свидетел на грозните сцени. Грозни, защото въпреки че живеят в лукс, мъжът и жената 24 часа в денонощието се карали за пари: защо тя е купила мляко, което било с 2 пенита по-скъпо от това, което обикновено взимали, защо била изхвърлила боклука, без да прибере обратно торбата (?!сериозно, та това е най-малкото нехигиенично…), защо държала хладилника отворен повече от минута, това харчело много ток, защо е пуснала пералнята преди 22:00 часа, така не можели да използват икономичната тарифа…
Аз лично не мога да си представя как си купуваш жилище за над 1 млн. британски лири и след това икономисваш от торбичките за смет…
В крайна степен дори и в колиба, въпросният мъж ще бъде нещастен.
А животът е толкова красив, дори с 1 стотинка в джоба…