Като човек, който се занимава с креативна дейност, вдъхновението е много важна част от моята работа. Всъщност човек никога не знае какво точно ще му подейства, за да може да го претвори в полезна енергия за своите служебни задължения.
Също така за хората, които се занимават с креативна дейност е ясно, че в един момент можеш да блокираш тотално. И колкото и да седиш пред екрана на монитора, въобще да не можеш да сътвориш нищо. Ето защо понякога имаме нужда от външен стимул. И за всеки е различно. За мен изкуството, във всичките му форми, е вдъхновение. Когато видиш нещо толкова прекрасно и изпипано, детайлно. Особено ако е театър или някакъв друг тип визуално изкуство, направо свеждам глава пред човека и мисълта на този, който го е създал.
Преди няколко дни за пореден път се докоснах до магията на театъра. Толкова впечатляваща и силна постановка, разказваща история от живота на големия български поет Димчо Дебелянов. Времето, в което Дебелянов е на фронта на Първата световна война, поема командването на пета рота и влизат във фатално сражение с англичаните.
Но терзанията, страхът, любовта към близките, които са далече…, съчетано с прекрасните стихове на великия български поет, направиха представлението толкова въздействащо и емоционално, че дръпнаха всяка една струна в душата и тялото ми. Съчетано с прекрасната сценография, работа със светлината и музиката, доставиха едно наистина силно и приятно изживяване за всичките ми сетива.
Ето такива неща могат да ме вдъхновят и да ме държат дълго време, след като съм гледала постановката. Още повече ако са заложени редица теми за размисъл, на които няма как на момента да си отговориш.
А това е смисълът на всяко едно изкуство, нали? Да провокира емоция и да те накара да мислиш. Да се питаш, да въртиш заложените тези и в крайна сметка да стигнеш до собствената си истина.
Поклон и благодарност на създателите на тази прекрасна постановка! Заслужава си да се гледа!