Днес, за разнообразие, искам да обърна внимание на нашумялата тема за промените в НК, по специално частта за опазване на културното наследство.
Всичко това на мен лично ми напомня на сцена от роман на Рей Бредбъри „451 градуса по Фаренхаит‟. Историята е антиутопия, в която притежанието на книги е забранено, а за хванатия с книга се налага конфискация и горене на имуществото или библиотеката. За жалост това заплашва да се случи в действителността и това много ме разстройва.
Имам един приятел антиквар. Бях при него наскоро и засегнах темата за проектозакона. Той изрази притеснението си, що се отнася до бизнеса му. Напоследък все по-малко хора посещават антикварятите. По Коледа му се наложило да свали цените на половина, защото интересът към антикварните вещи драстично спаднал. Готвените промени предвиждат всеки гражданин да регистрира и идентифицира имущество по-старо от 50 години. Ако не го направи или пропусне вещ ще бъде санкциониран за „държане‟ на недекларирана такава със затвор, парична глоба, а може и конфискация на имуществото. Така много образовани и културни хора могат да бъдат лишени от свобода и права само защото са си позволили да си купят старинен предмет. Кой би поел риска да влезе в неговия антикварят? Ако законът се гласува приятелят ми ще се принуди да затвори магазина.
Тези думи ми напомниха много на изказване, което наскоро четох. Бяха със същия смисъл в думите на Светослав Кантарджиев, учредител на Фондация за опазване на културните ценности „Мизия‟ и член на Съюза на колекционерите. Добре, че има хора специалисти като него и като Кирил Христосков, бившият експерт от ГДБОП, проф. Валери Стефанов, както и председателя на Съюза на антикварите , които застанаха твърдо против приемането на измененията. Според Кантарджиев такъв закон ще загуби обществеността и самата система.
Мисля, че именно за обществените вреди трябва да се замислят основно политиците ни.