Похвално

Блогът за похвали

Размисли за успеха на другите

Хората сме странни същества и понякога действаме много нелогично. Не веднъж ми се е случвало в различни ситуации да реагирам по противоположен на правилното начин. Хем мозъкът ми знае какво е най-подходящо да направя, хем… тялото ми не действа точно по този начин.

annefrank145726За пример ви давам следната ситуация. Мой приятел е получил повишение на работа, изкачил се е на по-висша позиция и в следствие на това са му дигнали заплатата. Най-нормалното е да се зарадвам за него, да му честитя и, разбира се, че го правя. Това, което не мога да контролирам, е, че през главата ми минават мисли от типа на: “Той/тя за колко време успя да се издигне до това ниво? Аз съм от по-дълго време на сегашната си позиция, защо мен не ме повишават, къде бъркам…” Ще ви дам и втори пример. Мой приятел или познат го изпращат на командировка някъде в чужбина, отива на екскурзия в интересна страна или по друга причина му се отдава възможност да попътува. Радвам се, че ще има възможност да види свят и да разнообрази, но мислено си казвам: “Ех, как ми се иска и на мен, защо и аз не мога да замина нанякъде…”

И така успехът на хората около мен често провокира разнообразни мисли в главата ми, а понякога дори изпитвам благородна завист към човека отсреща. Хем знам, че животът е такъв, какъвто си го направиш, хем се чудя защо промяната не идва и при мен. Вие изпадате ли в подобни настроения? Когато близък ви човек успява в живота с по-бързи темпове отколкото вие го правите, как се чувствате? Радвате ли се на неговия успех, или той по-скоро ви озадачава и продиктува редица размисли у вас самите…?

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

';