Уди Алън се завръща – но този път не с филм, а с роман. „What’s With Baum?“ излиза през септември 2025 и вече разпалва дебат, който няма нищо общо с обичайното литературно очакване. Това е първият му художествен роман – измислен сюжет, фикционални герои, но съвсем реални въпроси за това как културата приема, или не приема, творчеството на хора с противоречив публичен образ.
Главният герой е писател в криза с минало, което го преследва, и настояще, което не иска да го пусне. Звучи почти автобиографично, макар че Алън настоява, че всяка прилика с действителни лица е случайна. Но кой вярва на това, когато името „Уди Алън“ само по себе си носи цял контекст – гениален сценарист, майстор на диалога, човек с 50-годишна кариера и същевременно обвинения в сексуално насилие, които така и не се доказват, но и никога напълно не се забравят.
Аз следя Алън от години. Харесвам острия му ум, горчивия му хумор, тънкия му усет за абсурд в обикновеното. Но дори аз си задавам въпроса – може ли човек да отдели творбата от човека? „What’s With Baum?“ е типичен Алън – пълен с вътрешни монолози, интелектуални референции, смешни и тъжни ситуации, които не знаеш дали да се смееш или да те хване срам от това, колко се разпознаваш в тях. И все пак, зад сюжета наднича сянката на истинския човек, истинските скандали, които вече са част от неговия публичен образ.
Книгата повдига въпроси за границата между личния морал и общественото творчество. Ако един творец е създал нещо стойностно – има ли значение какъв е бил в живота си? Или обратното – ако човекът е съмнителен, автоматично ли дисквалифицираме изкуството му? Това не е роман, който ще бъде четен само заради сюжета. Ще бъде четен като огледало – на автора, на читателя, на времето, в което живеем.
„What’s With Baum?“ е писано леко, но тежи повече, отколкото изглежда. Уди Алън може и да е на 89, но явно още има какво да каже – и го прави по начина, по който най-добре умее: като ни оставя с въпроси, на които няма лесен отговор. Аз лично ще прочета книгата. Не заради Алън, а въпреки него. Или може би точно заради това.
