Спомням си ли името на човека, дето ми продаде кафето преди час? Не. И честно казано, не е важно. Важното е, че тоя човек ми пробутваше някаква чудодейна добавка за памет. Сериозно. Стоеше зад щанда и обясняваше на една баба как тая капсула щяла да ѝ върне младостта на мозъка. Той, човек, дето не може да запомни лицето на редовен клиент. Абсурдът е толкова гъст, че може да се реже с нож.
И това не е единичен случай. Социалните мрежи са пълни с такива – инфлуенсъри, дето рекламират всякакви боклуци за подобряване на когнитивните функции, докато демонстрират интелектуална широта на амеба. Гледам ги как с пълна увереност твърдят, че добавките им са променили живота им, а в коментарите хората се оплакват, че са забравили какво са си купили преди пет минути. Иронията е убийствена.
Това не е просто лицемерие. Това е симптом на по-дълбок проблем. Живеем във време на повърхностност, където имиджът е по-важен от съдържанието. Хората купуват обещания, а не резултати. А маркетингът е станал майстор в продажбата на празни кутии. И не става дума само за добавки за памет. Същото е и с кремовете против стареене, и с програмите за личностно развитие.
Вчера гледах реклама на един фитнес гуру, дето обещаваше, че неговата програма ще ме направи „най-добрата версия на себе си“. В същото време, в интервю, призна, че сам не е спазвал режима си от месеци. Дали някой се замисля за тая несъвместимост? Очевидно не. Хората са готови да дадат пари, стига да им се каже, че ще се почувстват по-добре.
Нека да сме честни. Паметта не е нещо, което можеш да си купиш в капсула. Тя е резултат от тренировки, концентрация, здравословен начин на живот. И най-важното – от любопитство. Когато спреш да учиш, когато спреш да се интересуваш от света около теб, мозъкът ти започва да атрофира. Добавките могат да помогнат малко, ама не са заместител на интелектуалния труд.
Спомням си баща ми, учител по история. Прекарваше часове в четене и писане. Не защото трябваше, а защото му харесваше. Казваше, че умът е като мускул – колкото повече го тренираш, толкова по-силен става. Аз бях дете и не разбирах напълно, но сега виждам колко е бил прав.
Всъщност, проблемът не е в това, че инфлуенсърите рекламират добавки. Проблемът е, че ние, като общество, сме станали толкова лесно манипулируеми. Готови сме да повярваме на всичко, стига да звучи добре. Загубили сме способността да мислим критично, да задаваме въпроси, да търсим истината.
Вчера бях на курс по дигитален маркетинг. Лекторът обясняваше как да създаваме „ангажиращо съдържание“. Каза, че е важно да използваме емоции, да разказваме истории, да създаваме „връзка“ с аудиторията. Но не спомена нито дума за етика, за отговорност, за истината. Всичко е за продажбите.
Не казвам, че всички инфлуенсъри са лицемерни. Има и такива, които наистина вярват в продуктите, които рекламират. Но дори и тогава, те са част от една система, която насърчава повърхностността и манипулацията.
И така, какво да правим? Трябва да спрем да купуваме празни обещания. Трябва да започнем да мислим сами. Трябва да се научим да разпознаваме манипулацията. И най-важното – трябва да се грижим за ума си, като за най-ценния си актив. Защото, в крайна сметка, паметта не е нещо, което може да бъде закупено. Тя е нещо, което трябва да бъде изградено. Аз лично ще започна с това да си записвам имената на хората, от които купувам кафе. Макар че, може би ще забравя и това.
