Ситият на гладния не вярва, е казал народът. И е така. Уверих се в това от коментарите, които последваха решението на правителството на Орешарски след 1 януари следващата година потребителската такса, която ще плащат пенсионерите при посещение при лекар, да стане един лев вместо досегашните почти три лева – които са формирани като процент от минималната работна заплата.
Веднага скочиха джипитата – ще кажеш, че потребителските такса са единствените приходи, които получават за сметка на тази категория пациенти и че ежемесечно Здравната каса не им превежда определена сума за всеки човек, който ги е избрал за личен лекар.
Извадиха аргументи от типа, че щели да започнат пенсионерите – при тази ниска такса – да ходят за щяло и нещяло пред кабинетите, да образуват калабалък и дълги опашки. Да, със сигурност има логика и в това, но дайте да погледнем чисто човешки финансовите измерения и последици на тази променена такса.
В момента, ако един пациент в пенсионна възраст отиде с някакъв проблем при лекаря си плаща 3 лева, ако той го насочи към специалист – още толкова, ако се размине без изследвания, където също има отчитане с такса. Ако се наложи и друга консултация, какво се получава? А като прибавим и ежемесечното посещение за изписването на лекарствата по Здравна каса? Една сума, която в никакъв случай не е символична на фона на мизерните доходи на възрастните българи.
Пък и дайте да си говорим честно – освен че подпомага една доста уязвима във финансово отношение група от хора, повечето от които са със сериозни здравословни проблеми, тази мярка удря единствено едни сиви доходи, от които държавата наистина не печели нищо. Вие чули ли сте личен лекар да издаде касова бележка срещу платена такса. Аз – не.