Днес ще дам положителна оценка на едно нововъведение, което предизвика доста брожения в професионалните среди и доста крайно отрицателни реакции. Става въпрос за решението, което беше прието само преди няколко дни и ще даде възможност екипите на спешната медицинска помощ да могат да бъдат викани по телефона и с текстово съобщение. Съвсем логично – и моята първа мисъл беше тази – човек се пита за какво и на кого точно е нужна тази новост и няма ли да доведе тя до още по-лесни и безпроблемни злоупотреби, съобщаването за измислени случаи и несъществуващи адреси от подпийнали и недобросъвестни граждани или тийнейджъри, решили да направят ежедневието си по-интересно на чужд гръб. И няма ли това решение да доведе де ситуации, в които линейките пътуват към някой несъществуващ болен, а в същото време няма свободни коли за някого, който истински се нуждае от помощ. И още един аргумент на лекарите, които остро се възпротивиха на тази възможност – даже и в случаите, когато става въпрос за истински болни, и в момента вербалната комуникация е доста затруднена и не дава достатъчно достоверна информация за състоянието на болния, а какво остава, когато за целта се ползва ограниченото като символи съобщение.
Да, не мога да не се съглася, че има много смисъл и основания в аргументите на противниците на нововъведението. Не мога обаче и да отрека, че то дава шанс на една огромна група от хора в с ограничени възможности – тази на нечуващите – да бъдат поставени на равна нога с другите и при нужда от лекарска помощ да могат сами да съобщават за това. Защото винаги ще има някакви пречки и провокации по пътя към добрите намерения и практики и не трябва те да ни отклоняват от него.