По принцип ученето на чужди езици е нелека задача, изискваща постоянство, усърдие, последователност и най-вече време, което да посветите на граматика, лексика, устни и писмени упражнения. Някои хора се справят по-бързо с усвояването на новата материя на други им отнема години, докато „отвържат“ езика и започнат да говорят свободно.
И тук идва редът на още едно „ако“: ако езикът сам по себе си е съставен от множество правила и още толкова изключения, ако основата му няма общо с вашия роден, то тогава изучаването граничи с мисия невъзможна.
Един такъв комплексен и същевременно безкрайно красив и звучен език е френският. Той не е фонетичен, следователно изписването на думата няма нищо общо с произношението, дори напротив: буквени съчетания като “eau” например се произнасят просто като звука „е“, а да не говорим, че съгласните накрая никога не се произнасят. Като прибавим и множеството изключения, съгласувания по род по отношение на прилагателни, времена и пр., истински герои са франкофоните, съумели да усъвършенстват езика на Юго.
Аз лично имам базисни познания по френски, но дори така смея да твърдя, че това вероятно е един от най-трудните европейски езици, че и по принцип. Мнозина споделят, че който владее испански, португалски или италиански (а защо не и трите), се справя с лекота и с езика на любовта.
Така че колкото повече, толкова повече и по-добър френски!
Au revoir et à bientôt!