Много хора си мислят, че да си модел непременно е свързано с много суета и обикновено е професия за празноглавки. Лошият имидж на бизнеса идва от наконтени 18-годишни момиченца с лица на куклички, топирани, навити, боядисани коси и покрити от гримовe страни, сякаш ще ходят на маскарад, които се държат като нереализирани Миски. Много от тях, личи си по фейсбук профилите, се изживяват като следващата Клаудиа Шифър или Синди Крауфорд. Сядала съм на една маса с такива момичета и съм възмутена, че зад лъскавото си покритие се крие единствено желанието да погалят собственото си его като станат фотомодели.
Но какво си мислят те? Не проумяват истината, че за да си модел се изисква много повече от това да се контиш пред огледалото и да се хвалиш наляво-надясно със снимките си. Освен това в този бранш съвсем не се търсят топинг-госпожички с талант в гримирането, а момичета, които отговарят на редица критерии.
Една приятелка от малка ходи на конкурси за красота и се снима от време на време в каталози на наши марки облекла, но това е нещо, което върши между другото. Основната й професия е нещо свързано с финанси. Та тази млада финансистка е висока към 175, слаба, с хубава кожа и харизматично лице. Знае как да застане, така че да не изглежда пошло, как да се държи, когато е на подиума или на събитието след това. Тиха и изтънчена с лебедова походка, хубава усмивка и напълно естествена в своята хубост. При това дори не се хвали, че работи и като модел.
Моделството не става за момичета с грубовато поведение и липса на грация. За жалост днес все по малко виждам хубави момичета, които наистина биха се нарекли модели. Но това се очаква. След 2007, когато кризата удари и модния бизнес, не малко сериозни агенции затвориха врати. Една от тях беше известната „Джей Моделс“, която държеше правата за конкурсите Мис и ги правеше прилично добре. Днес конкурсите за красота са бледо подобие на онова, което бяха, с напомпаните перхидролени участнички с леко поведение… направо срам да те хване такова изкуствено Нещо да представя страната ти.