Все по-рядко се срещат семейства, които са се решили да си родят две деца, да не говорим за повече. Когато една майка е родила над две, вече се води многодетна майка и почти придобива статут на мъченица (според съвременните разбирания). Ако се замислим обаче малко по дълбоко, наистина жените, които са родили повече от две деца и се грижат за тях подобаващо за всеобщите разбирания, са достойни за уважение.
Тези жени са се отрекли от това да имат лично време за себе си по-дълго от 2 часа в седмицата, за много дълъг период от време. Ежедневието им протича в непрекъснато лавиране между работните ангажименти, семейството – елементарните нужди като храна, вода и облекло, мъжът и всяко едно от децата, всеки с желание да получи своята минутка внимание и да му бъде разрешен проблемът.
Докато не ни се случи не можем реално да осъзнаем каква лична отдаденост и себеотрицание изисква едно дете. Личното време, нещата, които сме обичали да правим само за себе си, може би няма да ни липсват, но ще бъдат отритнати в някой забравен скрин.
Това може би е и причината все повече жени да отлагат във времето раждането на първото си дете. първоначално на преден план стои образованието, професионалната реализация и чак тогава, ако имаме сериозен партньор до себе си, започваме да мислим за дете. А когато то дойде на белия свят не се озоваваме в абсолютно нетипична за нас среда, в която трябва бързо да се приспособим, защото и друг човешки живот зависи от нас.