Бежанците са хора, които са напуснали своята страна, поради страх от преследване, което може да се дължи на много причини. Те не са мигранти, защото мигрантите напускат страната си не защото са преследвани.
Често бежанците се третират като „втора“ ръка хора. Местното население не ги иска поради причини като, свързани с не доброто им интегриране в обществото, страх за живота си, да не загубят работата си. Все едно бежанците ще им вземат заниманието, ще ограбят къщите им и ще убият близките им. Езиковата бариера също е проблем.
Дали пък в местното население няма и страх, от това че е напълно възможно бежанците да са по-човеци от тях самите. Все пак и те са хора. Имат същите потребности като всички останали. Искат да живеят на спокойно място, да имат свой дом и семейство. Доказателство за това е станалият наскоро известен бежанец – Мамуду Гасама. Известен става не с опитите си да избяга, да разрушава или да убива, а напротив. Той е най-пресният пример за добра постъпка, за геройство. Той спасява 4-годишно момченце в Париж, което виси от терасата. И го спасява по особено атрактивен начин, като супергерои от оживял комикс. За саможертвената си постъпката той бива възнаграден. Получава уверение от президента на Франция, че ще придобие френско гражданство и възможност за работа в пожарната. Това е поредното доказателство, че добри хора съществуват и в наши дни. Независимо от статута им, цвета на кожата или религията, те са между нас. Добрите постъпки се забелязват и оценяват. Може да не се тълкуват еднакво от всички, но доброто се прави от сърце и не му е нужно признание, за да продължи да съществува.