Чета оня ден в пресата как един районен кмет на голям български град се отчита пред съгражданите си за какво точно е похарчил парите, събирани като такси за преместваемите улични гаражи. Улица по улица, каква точно отсечка е асфалтирана, с каква дебелина и какви материали, къде са поставени кашпи, къде е направено озеленяване, къде са сложени ограничители за паркиране. След това пък стана известно, че известната българска гимнастичка от близкото минало Илиана Раева прави политическа партия. Емнаха я и нея по медиите с питания чий точно проект я и кой я финансира. Ей такива неща от последните дни и седмици ми дават надежда, че има смисъл в това, което се случва по българските улици и площади. Хората вече имат кристално ясно съзнание за това, че не просто имат право, но и са длъжни да искат отчет от хората, чиито заплати плащат с данъците си. Но още по-важното – вече и част от управляващите, макари и спорадично, започнаха – дали от пиар съображения, или просто защото усещат, че нещата в политиката и управлението на държавата никога вече няма да се случват по същия мътен начин – да се чувстват отговорни да отговарят за всяко свое действие и за всяка похарчена стотинка на обществото. Това е пътят, по който ще накараме политиците да си върнат усещането за нормалност и морал – като ги натискаме постоянно. Защото очевидно онова усещане за изначална задълженост към народа, който те е излъчил от редиците си и ти е гласувал доверие, е закърняло някъде по пътя ни като свободна държава, а още повече през годините на така наречената демокрация. Дошло е време да върнем българския общественик и политик към морала, който познаваме от прочутото тефтерче на Левски, в което той дава сметка за всеки похарчен комитетски грош. И ще се случи – по всичко изглежда обаче, не особено доброволно.