Със сигурност има много лоши неща, които могат да се кажат в последните дни, в последните месеци и години за българската журналистика. Като се започне от това, че комай не остана добър журналист, който да не е купен от конкурентна телевизия или медийна групировка, че много често човек започва да се чуди коя точно телевизия е включил, защото журналист, бил до вчера в друга телевизия, днес заедно с предаването си е в конкурентната. Може да се мине и през това как някои водещи смениха вярата си и погледа си за нещата, които се случват в държавата, само за една нощ и в как се чудиш това наистина ли е същият човек от вчера. И се стигне до откровената некадърност, неинформираност и неграмотност. Винаги обаче, когато човек сочи някого с пръст, трябва да е наясно, че всички останали пръсти на ръката сочат към него самия. Затова няма само да критикувам, а ще посоча и нещо, което ми направи много положително впечатление в последните дни. Става въпрос със случая с отвлечената дъщеря на Брендо. Спор няма, Брендо е един безспорен престъпник и наркотрафикант, който е съсипал съдбите на много семейства и деца. Факт е обаче, че когато става въпрос за отвлечено дете, няма никакво значение кой е бащата и какво е направил. В този смисъл браво на българската журналистика, че не си позволи да нюансира смисъла на думите и да използва определения, които носят оценка. В повечето от информациите по случая Брендо беше квалифициран като български бизнесмен и баща на детето – и така е редно. Другото е присъда и нея ще я дават съдиите – по друг казус.