С появата на първите пожълтели листа по клоните на дърветата, вече започна да се усеща приближаващата есен. Ароматът на въздуха стана различен. Привечер вече се наслаждаваме на уюта на дългите ръкави и по някаква странно, но напълно логична линия, всичко това събужда спомени за училище. За времето когато всички се връщаха от летните си местообитания и се срещаха отново със съучениците и учителите си. Влизахме в едно от части забавно, ат части натоварващо ежедневие, което трябваше да ни изгради като личности и да ни даде поне бегла представа за това с какво искаме да се занимаваме в бъдеще.
Днес това време ни навява единствено носталгия към времето когато сме се чувствали безгрижни и сме гледали на живота по наивно-детски начин. Единствените ни притеснения са били от рода на това какво трябва да научим, кога имаме контролно, в кое кафене ще се срещнем с приятелите си и кое момче е обект на интереса ни в момента.
Днес гледаме на това време като на едно бленувано минало, в което искаме да се върнем и да продължим да живеем по същия начин. Защото сме заобиколени от служебни ангажименти, сметки и грижи за децата, което на моменти е много изморително. А избягвайки поне за няколко минути в спомените си за безгрижното детство, което сме имали – наистина безценно.
Честит първи учебен ден, мили деца! Наслаждавайте се на всеки малък момент, който прекарвате в училище, защото тези спомени ще ви топлят дълги години след това и с всяко жълто листо, ще се връщате неусетно към тях.