Тази седмица видях по телевизията едно готварско предаване, което отключи апетита ми и ми даде идеи какво да си сготвя. По принцип готвенето при мен не се случва много често, но като ми дойде музата и почти винаги ми се получават ястията. В предаването правеха някакви пикантни кюфтенца, което ми напомни за едно ястие с кайма, което беше актуално като бях малка, но и до ден днешен се хапва от много хора – става въпрос за прословутото руло Стефани. Веднага се разрових из интернет за рецепти за руло Стефани, тъй като там може да срещнеш голямо разнообразие от готварски рецепти от различни хора, готвещи по различен начин. Разбира се, няма как да съм сигурна, че рецептата, която избера ще докара вкуса, който си представям в главата си, но не пречеше да експериментирам. След като се спрях на една рецепта за руло Стефани и видях какво ми е нужно, отидох до магазина и купих каймата, лук, яйца, магданоз, моркови, кисели краставички. Всичко останало го имах вкъщи. Сигурно се чудите какъв беше крайния резултат. Ами не че се хваля ама моето руло Стефани свърши за отрицателно време. Мисля, че като за първи път се спрявих много добре с поставената задача и за да не се хваля сама, повиках няколко дегустатора (няколко гладни приятелки), за да си кажат и те мнението. Горките не им стигна, но много го харесаха. С тази рецепта руло Стефани много се доближи до това, което се беше запаметило в съзнанието ми като вкус. Знам ли, може пък готвенето да ми стане любимо занимание.
