В последните дни политиците се надпреварват да обещават – толкова щедро, колкото няма да се повтори в следващите четири години, още по-малко пък ако вземат властта. И логично обещанията им са свързани с най-големите болки на хората и с проблемите. Безработицата и ниските доходи. По-смелите обещават половин милион нови работни места, а по-честните 250 000 хиляди. Никой не отговаря на въпроса как точно и откъде ще дойдат тези места. Изпадат обаче в конкретика какви точно ще бъдат. Казват политиците, щели да привлекат инвеститори, които да развият високите технологии у нас – тези специалисти били високоплатени и нямало да бъдем вече нископлатената работна ръка на Европа и света. Дотук похвално. Да кажем, че успеем с някакви финансови, данъчни и други икономически мерки да придърпаме такива предприемачи, които искат да инвестират във високи технологии. Първото нещо, което ще проучат, преди да си хвърлят парите, е дали има високо подготвени кадри, щото в индустрията с високи технологии не могат да работят хора с ниско образование. Нали така.
И да сме имали някакви кадри, те отдавна вече са извън пределите на страната. А нашето образование в последните години приоритетно бълваше маркетингови специалисти, икономисти, юристи и търговски специалисти, не и хора, които да работят в сферата на високите технологии. Така че, ако някой иска да привлича такива инвестиции и такива технологии, първо да помисли за образованието, да подготви качествени кадри, пък тогава най-лесното е инвеститорите да дойдат. Щото марк
етингови специалисти и юристи високи технологии не правят.
