Мечтите и желанията на хората са неограничени. Всеки си пожелава това, което няма. И това е така, защото искаме да бъдем щастливи. Това, което ни е нужно, за да бъдем понякога се различава от това, което си мислим че ни трябва, за да сме доволни. Няма лошо да мечтаем. Пътят към постигане на целите ни прави смели (защото сме се решили да го поемем), мъдри (защото сме извървели дълго разстояние към постигането), целеустремени и постоянни (защото пречките не сме се отказали от мечтата) и смели (защото пречките по пътя не са ни отказали).
Няма невъзможни неща стига силно да желаем нещо. Като пример, подкрепящ твърдението ми може да послужи силната воля на човек, който много си мечтае да покори Еверест. Това не е история за поредния човек, изкачил този планински връх. Става дума за човек, който е дал много жертви за сбъдване на мечтата си. Си Бою е 69-годишен китайски алпинист, който жертва краката си, за да изкачи Еверест. Той има пет неуспешни опита да изкачи върха и отделя 45 години от живота си в преследване на мечтата си. При първият си опит да изкачи Еверест през далечната 1975 година той не успява, защото измръзва под върха, заради лошото време. Тогава той се разделя със спалния си чувал, който дава на алпинист от групата, който е в лошо здравословно състояние. Това е и причината да загуби краката си. Години по-късно се налага ампутиране и на бедрата му. Друга пречка пред мечтата му е гласуваният закон в Непал, чрез който се забранява на хора с два ампутирани крайника, незрящи, лица под 16 годишна възраст, или лица, изкачващи се соло да се отправят към върха. За радост на китайският алпинист законът е отменя, тъй като се смята за дискриминация. На 19 май 2018 година той покорява Еверест, въпреки всичко.
Всичко е постижимо стига силно да го желаем и да работим за мечтите си. Пречките не бива да ни отказват, а напротив – да ни направят по-силни по пътя напред.