Оценявам, че темата, която ще коментирам днес, е доста спорна – особено от женска гледна точка. Не обичам залитанията към феминизма, нито крайностите в това отношение, но съвсем логично като всяка представителка на тази част от човечеството дърпам чергата към жените. Честността и в живота, и в писането – още повече в блог с такъв профил като моя – изисква обективност и някак да се отдръпнеш от дамските си пристрастия и да коментираш справедливо. Преди доста време бях попаднала на телевизионно предаване, в което синът на бившия премиер министър на България Андрей Луканов, вече покойник, обясняваше, че след развода със съпругата му тя използвала детето, за да го рекетира във възможни посоки. И при отказ от негова страна да се поддаде на това изнудване, следвало лишаването му от срещи с общото им дете. Факт е, че има много бащи, които не заслужават да се наричат така, които след развод не се интересуват какво става с детето, нито пък се опитват да помагат финансово, морално и с грижи в отглеждането му. Както е реалност и това, че много жени използват децата си като средство в личните си битки си другия родител и бивш партньор. Затова приветствам инициативата за законодателни промени, които е предприел Карло Луканов, обединявайки около себе си бащи с подобен проблем, за да бъдат осигурени от закон равни права върху детето след развод – разбира се след сигурно доказване на надеждността и добрия климат, който и двамата родители могат да създадат на сина или дъщеря си. Защото дете, което не контактува с единия си родител и системно е настройван срещу него, носи тежки комплекси цял живот. И ако може да бъде предпазено от това със закон – адмирирам!