Знаете ли какво е график за годишен отпуск. Нещо, което трябва да се случи във всяка една фирма в началото на всяка календарна година – като казвам всяка, значи точно това. Без значение дали наличният персонал е трима, петима или сто души. Най-общо всеки дава заявка кога иска да ползва полагащите му се по право почивни дни, след което започват пререкания между колеги, защото съвсем естествено се оказва, че всеки иска да отиде на море в пика на летния сезон или на ски пак във върховото време – само че зимата. Накрая след спорове, препирни и прочие неприятности между колеги и ръководство се стига до оформянето на някаква таблица по дати – таблица, която обикновено не се случва, защото по едно сполучливо определение животът е това, което ни се случва, е не плановете, които правим за него. Съвсем логично от януари до юли могат да се случат много неща – и хубави, и лоши, – които да наложат тотално прекрояване на така наречения график.
Е, тия дни излезе предложение, което се очаква съвсем скоро да бъде внесено в пленарна зала и прието – тази бумащина, особено за малките и средните фирми, да отпадне. Специалисти са изчислили, че изготвянето на такива списъци освен чисто времеви и професионален ресурс, струва на всяка фирма около 20-30 лева. Като се умножат по броя на стопанските обекти у нас, се получава една доста внушителна цифра. Похвално намерение – дано се случи.
Ще кажете, ама какво толкова. Да, не е кой знае каква революционна мярка – още повече с оглед на това, че и до момента много от фирмите са си спестявали това безсмислено усилие. Просто ми хареса идеята, че държавата започва да бяга от мисленето и философията: да копаем дупки и после да ги заравяме.