Тази седмица бях на рожден ден на братовчедка ми и разбира се бях затруднена какъв подарък да избера. Подаръка се избира според човека, но за нея е ужасно трудно да се реши какво да се купи. Тя има малко особен характер, обича всяко нещо да си го хареса тя и общо взето ако някой и подари нещо, тя задължително го връща в магазина и си избира друго. Не мисля, че го прави с цел да обиди някого, по-скоро си е такава по природа. Направо се бях отчаяла какво да и взема. Няколко дни преди рождения ден се видяхме навън, ходихме на сладкарница. Като се прибирахме видяхме нов антикварен магазин, витрината беше украсена толкова хубаво, че нямаше как да не влезем да разгледаме. Вътре можеш да намериш почти всичко от мебели до бижута. Братовчедка ми се загледа в едни обеци, много нежни със сини камъни. Погледнахме цената, но тя нямаше толкова пари в себе си и на мен веднага ми хрумна идея. Казах, че до утре никой няма да ги купи, да мине след работа и да си ги вземе. В деня на празника и когато отидох у тях тя ядосано ме погледна и много натъжено ми разказа как на другия ден жената казала, че ги е продала вече. Тогава аз извадих подаръка и когато го отвори видя, че всъщност аз съм и купила обеците. Много се зарадва, досега не я бях виждала да се радва на подарък, който не си е купила тя. Аз успях за първи път да и подаря вещ, която тя не върна в магазина.