Понякога думите правят известни и значими хората, а понякога хората придават значимост на някои на пръв поглед не особено симпатични думи. Затова, сигурна съм, че първата асоциация, която ви е хрумнала от заглавието, е, че става въпрос за Васко Кръпката и днес ще искам забрана на площадните бардове със закърпени панталони. Всъщност става дума пак за уличното пространство, но не за митинги и за песни, а за блоковете, в които живеем. Днес в един регионален сайт попаднах на статия, в която се обясняваше, че в Пловдив ще забранят кръпките по блоковете. Ако още не сте се сетили за какво става въпрос – това са индивидуално санираните апартаменти, които всеки решава да боядиса в цвят по собствен вкус. Всъщност те изглеждат достатъчно неестетично и когато са издържани в оригиналния цвят на сградата, но когато драстично се разминават с него и когато разминаванията само на фасадата на един блок са в няколко различни цвята, положението наистина е трагично.
Е, именно затова въпросното проекторешението на пловдивската градска управа влиза с положителен знак в блога ми днес – така де, и без това живеем един ненормално еклектичен живот, нужно ли е всичко това да е изписано и по фасадите на жилищата ни.
Като прибавим към това, че и от година-две има европейски програми и фондове, които поемат една доста голяма част от разходите по обновяването на блоковете, когато етажната собственост е постигнала съгласие и ремонтите се правят цялостно, мисля, че отпада и един доста сериозен аргумент – финансовият. Ще кажете: екипната игра не е силната страна на народа ни. Да, така е. Но май е дошло време да стане. И защо да не започнем от витрината!? 🙂