Ако си спомняте, преди време ви се бях похвалила, че ме избраха за председател на ревизионната комисия на етажната собственост, тоест на блока, в който живея. Ама да се придържаме към терминологията на закона. После стана ясно, че длъжността вървяла заедно със задълженията на протоколчик на общите събрания, ама карай, като си тръгнал да работиш за общото благо, няма да мериш на дребно кой колко работа върши. Не за това обаче е днешният ми пост. Ами да ви кажа, че забелязвам една тенденция към нормалност на междусъседските отношения и задължения. Тези ми наблюдения, разбира се, нямат претенции за всеобща валидност, но нали знаете, всеки си прави изводите от това, което се случва около него. За какво става въпрос. Блокът, в който живея, е монолит, но на една сериозна възраст – около 40 години. И като при всяко старо нещо, от време на време се появява нужда от неотложен ремонт. Предишни години беше покрив или пък канализационни тръби в избата, които създаваха проблеми на първите етажи. И тогава, типично по български, всеки дърпаше чергата към себе си – когато трябваше да се събират пари за ремонт, който касае проблем, свързан с ниските етажи, съседите от последните етажи се дърпаха и обратно. Сега проблемът беше свързан с водосточните тръби, които се бяха пробили на определено място, и влагата през стените преминаваше в жилищата на етажа, на който беше пробивът. Очаквах, че пак ще почне старото дърпане на чергата. Но не – всичко мина с две събрания. На едното възложихме на един съсед да събере оферти. На второто той ги представи, избрахме изпълнител и пари и за няма и десет дни водосточните тръби бяха подменени. Ей такива неща, като започнат да се случват, и все си мисля, че наистина ще се оправим.