Всеки знае как малките деца се учат кое е правилно и кое не основно чрез похвали или забележки. Дори да не разбират какво точно са объркали, по тона на възрастния всеки малчуган знае кога е направил нещо хубаво и кога не, инстинктивно е.
А колко от вас осъзнават, че не само децата изпитват необходимост от добра дума. Знаете ли, че за един служител изречена похвала може да бъде много по-мотивираща от редица други фактори? Ако получиш повишение, което да се отразява чисто финансово в банковата ти сметка, в един момент свикваш с тези приходи и ти се струва съвсем нормално да ги получаваш. Ако обаче работиш, работиш… и работиш, но от страна на прекия ти ръководител не срещаш никакво отношение, мотивацията ти естествено спада.
Как да предотвратим подобен развой на събитията?
Има една книжка със заглавие „Едноминутен мениджър“, която много харесвам и си препрочитам от време на време. Чете се не за една минута, но може би за един час. Написана е като притча и там се говори именно за силата на 1-минутните цели, 1-минутните похвали и 1-минутните порицания. Ако се запознаете с текста, ще прочетете нагледно колко мощен ефект може да има макар и малка похвала и кога е най-добре да отправяме такива.
Затова и моят съвет е да не пестите думите си. Всеки се радва на мили думи по свой адрес, стига да имат покритие на заслугите. Действа мотивиращо да разбереш, е те ценят и тогава ти самия започваш да даваш повече от себе си и да се стараеш. Ако вие имате подчинени на работното си място, искрено ви препоръчвам две неща. Първо, да прочетете „Едноминутен мениджър“. Второ, да приложете наученото от книжката на практика.
Чела съм книжката за „Едноминутния мениджър“, много е интересна и полезна. Между другото препоръчвам и „Кой ми взе сиренцето“ пак от същия автор 😉
Благодаря ти, не съм попадала на тази книжка, но обещавам да я прегледам 😀
Това е супер малко книжле, което е ок за четене от хора, които и представа си нямат какво е мениджмънт. Чел съм я преди години, но 10х за напомнянето. Тези дни може пак да я прегледам