Преди седмица да ми бяхта казали, че ще излязат от моите уста хубави думи за Николай Бареков, щях да ви се изсмея. Ама никога не е късно човек да изненада и себе си. Сега не очаквайте да му напиша похвално слово по традициите на старобългарската литература, щото не е чак дотам заслужил. Ама за две-три хубави думи по конкретен повод има заслуги и ще му отдам дължимото.
За песните, дето му пяха бабите в Родопите, сигурно сте чували. Гръмнаха тогава медиите, ама не се случи чак такава шумотевица, както в последните дни, когато стана ясно, че за политическата кампания, с която тръгва из градовете на България, Бареков е поканил трупата на Нешка Робева. Веднага скочиха от всички страни с обвинения срещу Робева, че се е продала. Да ви кажа честно, и на мен не ми стои никак добре ореола, който дълги години си е създавала именитата ни треньорка, до простоватата фигура на Бареков. Но. Изкуството иска жертви. А голямата трупа, която от няколко години води Нешка, си иска средства за издържане. Та с две думи не ми е приятно от подобно сътрудничество, но пък не виждам да е с нещо по-различно от това да пееш на предизборна проява на ДПС или на Атака примерно – а не са малцина тия, които са го правили. Но да се върна на темата и на добрите думи, които искам да кажа за Бареков. Знаем началото на творческата му кариера – водещ в чалга бар с фриволно поведение. Такава биография, пък и пристрастията на голяма част от българската публика (хора, които са и избиратели), клонят повече към един друг музикален избор –Алисия, Ивана, Преслава и т. н. Чест му прави, че не е залитнал в тази посока и поне е направил един интелигентен избор.