От много време с моите приятели искахме да се качим на теснолинейката и да пропътуваме целия маршрут от Септември до Добринище. Не поради някаква друга причина, а просто защото би било интересно и заради природата, покрай която преминава теснолинейната линия, която е много живописна. Речено-сторено. Събрахме се няколко човека, запазихме си една къща за гости в Добринище и си купихме билети. В мига, в който се качихме на влакчето, останахме очаровани. Буквално се пренесохме десетилетия назад във времето с вагоните с плюшени седалки в цвят „бордо“, пердета на прозорците с бродерия с логото на българските железници и килими, отново изтъкани с логото на българските железници.
По един странно очарователен начин това ни допадна. Вагоните бяха четири на брой и естествено в теснолинейната линия няма купета.
Пътуването беше дълго. По-дълго, отколкото сме свикнали да понесем в съвременния темп на живот, с който сме свикнали. Но по един или друг начин ни допадна изключително много. Цветовете, природата, покрай която преминавахме, удобството на самите седалки, старите, но автентични елементи по вагона, които придаваха точно този ретро, социалистически дъх, който за нас се оказа приятен и всъщност – търсен.
В Добринище попаднахме на прекрасни хора, които ни бяха домакини, а те ни предложиха освен близката екопътека, да хванем лифта до хижа Безбог, където можем да минем по пътечка, наречена „Душевадката“. Така и направихме. 30 минути пътувахме с лифта до хижата, а денивелацията беше сериозна. Когато пристигнахме там имаше около 70 сантиметра сняг, а самата Душевадка наистина ни извади душичките. Но пък пътешествието си беше интересно и запомнящо се.